Република България
Община Трявна
Официален интернет сайт

Новини

24.06.2008
Отличени стихотворения

Отличени стихотворения в Славейкова награда 2008

ПЪРВА НАГРАДА

ГРИША ТРИФОНОВ
ВСЯКА САМОТА МЕ СТЯГА В РАМЕНЕТЕ

Живях с години до прозореца.
През него виждах
тъмните върби край къщата,
нататък пътя през полето –
към реката,
която просто идва и си тръгва,
оставяйки ми бряг, вода и мост.
И тъмнината оттатък моста.

Така живях.
А самотата
пристигаше отнейде всяка вечер,
изтриваше краката си и влизаше
при мене, в стаята с прозореца.
Допиваше ми виното, допушваше
последната цигара
и ми казваше:
„Заспивай вече.
Няма страшно, тук съм!”

Прозорец беше всичко.
И върби.
И бряг.
И мост към тъмнината.
Ала веднъж ми рече самотата:
„Омръзнахте ми всичките! До смърт!
Ако не дойда утре –
кой си ти, какво си?”

Прозорецът е същият.
И аз.
Реката все така пристига и си тръгва.
Но чувам – самотата вие като пес
пред портите ми, заковани с глухи гвоздеи.
За нещо моли, стене, настоява...

Мълча
и си допивам виното,
допушвам сам последната цигара.

И виждам:
няма самота,
която да ми е по мярка.


ВТОРА НАГРАДА

НИКОЛА ПЕТРОВ
ДЕЦАТА ПЕЯТ ГОЛИ

Децата пеят голи.
Вън, на двора, обрасъл с уродливи храсти,
опикан от кучета,
посипан с изпочупени стъкла.
Вън децата пеят голи...
Боже, да не се порежат!
Ще им кажа.
И ще видя, че не са деца,
а слепи, бутафорни кукли...
Пред мен ще се превърнат в хора,
очите им ще блеснат като бръмбари,
ще ги позная:
забравени приятели,
момичета, които съм обичал
и деца.
Отдавна са престанали да пеят.
Облечени са и ме сочат.
Аз съм гол.



ТРЕТА НАГРАДА
ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА


НЕ МОЖА ДА СИ ПОНОСИ ДЪЛГО
Новата си шапка от Америка,
която внуците му подариха.
На леглото възнак го намериха –
измръзнал, гладен, вкочанен, притихнал...
И бабичките оплаквачки вкупом
измиха тялото и всичко проветриха.
И докато обличаха, нареждаха...
Загуби малкия си син от страшна болест.
Не издържа сърцето майчино – изпука,
за миг се пръсна, онемя, при чедото отиде.
Големият му син и внуците
заминаха с зелена карта за Америка –
добре са и едва ли ще се върнат вече.
Изяде му душата самотата.
Като огромен, тромав зимен плъх,
във нощите му зълги я изгриза,
и нищо не остана
във капана.
А тази нощ небето се разтвори
и първи вдъхнаха одеколона,
и ледената сянка на смъртта,
преверните му стари, дворни кучета –
залаяха, прегракнаха, до Бог извиха,
муцуните им погнаха опашките.
Магарето избяга гладно
при женското магаре на съседа
и всичко опустя, замръзна, спря се,
изчезна вдън земя и хвърли ключа.

Стопанинът отнесе в гроба
новата си шапка от Америка,
която внуците му подариха.
И джиесема, който още обещава,
със нежен и спокоен женски глас
да предаде и вашето съобщение.



ТРЕТА НАГРАДА
НИКОЛАЙ ЗАЯКОВ

КОМО

Виждам го в гръб. И
шапката му от сламки.
Бастунът, грапавата
походка, сиянието на
Мара. Понякога си го
измислям. Малко
по-нататък е лагуната.
Там поетът си почива
в своята сянка.

 
/assets/rina/test white.png
 
/assets/test/light show.gif