Република България
Община Трявна
Официален интернет сайт

Новини

05.06.2016
Славейкова награда 2016

/assets/Novini/2016/06/sl-praznici/DSC_0008b.jpg



Жури:

Проф. Яни Милчаков – председател
Магдалена Андреева – носител на Славейкова награда от конкурса за лирично стихотворение през 2015 г.
Мирела Иванова
Ангел Игов
Пенка Лещарска


Наградени творби


Първа награда

Петър Чухов

Свобода или смърт

Шие Райна Княгиня
знамето
и изведнъж се убожда

пада капка кръв
като бомба
пада Райна Княгиня
заспива

ще минат най-малко
100 години
докато дойде
на бял кон принцът

ще вдигне знамето
ще го развее
и ще забрави
да я целуне



Втора награда

Антоанета Богоева

Пеперуда

Крила на пеперуда са обвили ствола
на цъфналото слънце върху стрък трева,
люлеят го от порива си влюбен,
извит надолу и нагоре литнал.
От тежестта на ларвите, светът се ражда.

Без пеперудата тревата е безцветна.
Върхът й е щастлив, че пее и подскача с нея.
Така наведена, е и кинжал  и копие, и изненада.
Прекрасен е летежът й, в земята се оглежда.

Изпива слънцето от сока на тревата,
расте  пространството в крилата й,
примамва я да литне, да я вземе в своите обятия,
да сътвори летежа й отново, да я вдигне нависоко …
Пеперудата не трепва, поникнала дълбоко.



Трета награда

Георги Драмбозов

Синът на поета

Момчето ми било в съревнование
с момчето на кварталната ни мутра ?
То влага всичко – ум, талант, старание,
за да е първо – вчера, днес и утре.

Поне веднъж не се оплака, милото,
че нямало пари. Не ми поиска
ни за „Яйцето“, нито за „Червилото“,
не се дрогира и не пие уиски.

През лятото продава на баща си книгите –
тук точно, пред баща и син Славейкови,
печели уж, стотинките му стигат,
за да ме черпи със кафе на пейката …

Да седнем пак на пейката, момчето ми! –
аз зная, че съм смешен със бастунчето.
Синът на оня минал с Беемвето? –
животът май е пак „свирепо куче“.

Нали не се срамуваш, сине мой, от мене? –
прочетох аз обидата в зениците:
какво от туй, че пиша в ежедневник,
че си дете на „пеещата птица“ …
Какво от туй ли? … Ти си мой … И на Ерато …
И може би ще се гордееш утре …
И късно е да ставам, синко, баровец,
и депутат, и даже тъпа мутра.

Виж, аз съм горд със тебе! –
блъскаш сам-самичък,
пред никого не падаш на колене …
Помни, че твърде много те обичах,
щом почнеш някой ден и ти с …
„Баща ми в мене“.



Трета награда

Димитър Гачев

След третата сигнална система

В къщата до дерето
снощи черната се окучила.
Седем палета – ръжени земели
около празнично блюдо.
Вените им прозират,
очите им още гледат в утробата,
за нас – като недовършени,
за черната – като кучешки хора.
Стопанката ги усетила, усмихнала се широко,
сякаш се ражда внуче,
или са знак отгоре.
Преброила ги – седем.
Изобилна година.
Ако я питаш за внуците – не знае точно колцина са.
Сега гледа мъжа си. На количка, безговорен.
Все още иска да пие, друго почти не помни.
Тя отдавна е свикнала, уби с тоягата двете,
другите три гребна с ръжена
и ги хвърли в дерето.
Остави две, от милост към черната,
да не се вампиряса.
Утре ще хвърли и тях.
Да я прощава всевластния!
Където един грях, там и седем!
Ще знае къде е причината,
ако нещо се поболее.
Стопанката е богобоязлива.
Има и мъж за гледане.


Антология

 
/assets/rina/test white.png
 
/assets/test/light show.gif